Самодостатъчност

Откъде идва

Самодостатъчността рядко е характер. Обикновено е научена: дете, което е разбрало, че няма на кого да разчита; човек, който е бил подведен; възрастен, който е решил, че е по-безопасно да носи сам.

Затова тя не се маха с убеждаване. Тя е била разумна в момента, в който е възникнала. Въпросът е дали още е вярна днес.

Каква е цената

Изследванията са последователни в едно: липсата на близки връзки се свързва с по-лошо здраве и по-висока смъртност. В най-голямото събрано изследване рискът при социална изолация е около една трета по-висок. Това е връзка, а не доказана причина — но е достатъчно постоянна, за да не се пренебрегва.

При зависимостта цената е още по-пряка. Почти всичко, което работи — групи, ментор, терапия, обаждане преди импулса — изисква друг човек. Самодостатъчният човек стига до всички тях последен, а понякога изобщо не стига.

Как изглежда отвътре

• „Добре съм“ — казано на автомат, дори при срив.
• Плачеш само когато няма никой.
• Приемаш помощ и веднага търсиш как да я върнеш.
• Проверяваш след всички, защото „така е по-бързо“.
• Смяташ, че никой не може да разбере как е при теб.

Какво работи

• Помолѝ за нещо дребно. Нарочно, когато можеш и сам. Това е тренировка, не нужда.
• Кажи „днес ми е тежко“ и спри дотам, без „но ще се оправя“.
• Остави нещо недовършено от друг човек. Светът издържа.
• Забележи какво чувстваш, докато молиш. Обикновено там стои старата рана — и тя е истинската тема.
• Групата. Тя не работи, защото някой дава съвети. Работи, защото се казва на глас.